Една капка вода


Една капчица живеела в океана. Слята с другите във вълна се клатушкала насам-натам. Струвало й се безсмислено. Един ден видяла нещо ново. Бряг. Видяла как други далечни посестрими се втурват и блъсват в скалите, разпилявайки се на разкошкни пръски. Поискала да изпита това. И дали, защото си го бе пожелала или просто кръговрат на живота, приближавала все повече и една нощ, когато луната изгряла - пълна и дива, капката усетила порив, надигнала се заедно с другите в мощна вълна и политнала към една скала.

Сблъсъкът бил болезнен, но възхитена от новото усещане, не чувствала болка. За миг летяла във възудха - сама. САМА. Единствена както никога.

Представяла си колко е красива, летейки надолу към водата да се слее в нова вълна и пак да потегли устремно към прибоя. Дълго, цяла нощ, това се повтаряло. С всеки полет, желанието й угасвало. Искала да е само във въздуха, но без болката от сблъсъка. Дошло време, когато й идвало да крещи, в желанието си да спре това безумие. Уморена заспала, когато накрая утихнала бурята.

На сутринта почти се бе зарадвала на покоя. Вълната се движела бавно и лениво по песъчливия плаж. Почти усещала как дращи нежната й кожа. И в един момент вълната се отдръпнала без нея. Тя останала на влажния пясък. Слънцето се надигало към зенита си. Ставало все по горещо. Чувствала как цялото й мъничко същество започва да кипи. Да олеква, да полита нажежена нагоре. Видяла брега от високо, дори не си бе представяла, че съществува такава гледка. Видяла хоризонта и отвъд него. Земята ставала все по-мъничка.

След това отново не била сама. В пухкаво облаче била с други свои посестрими, но други, не тези които познавала. "Ех, - казала си, - да можеха моите сестри да видят това. Неописуемо е."

Порадвала се малко на новото усещане, когато започнало да става студено, наелектризирано, зловещо. Проблеснали светлини и се чул оглушителен шум. Отново започнала да се усеща мокра, тежка, с желание да се отрони и да полети надолу уморена. В нея се блъскали други студени, тежки, мокри капки, до мига, в който се понесла надолу. Кацнала върху нещо ароматно и кадифено и заспала уморена.

Сънувала сладък сън. Когато се съмнало, видяла необикновен цвят. Толкова невероятен, какъвто никога не била виждала в морето нито по брега... Слънцето я погледало и проблесвайки за миг, се почувствала най-красивото нещо до сега.

"Ех, да можеха моите сестри..."

А една нейна сестра, видяла не един, не два, а цели седем необикновено преливащи се цвята, сияещи над земята в пъстра арка. Чувствайки се неземно красива си спомняла скучния живот във вълна.

Водните капки обикаляли света, летели нагоре и надолу, попивали в жадната земя, прониквали в нея, изследвайки незнайните й дълбини, избликвали в светъл ручей, втурвали се в бързей, в река, тичайки към морето, стигайки накрая в океана - У ДОМА.

След цялото това приключение капката знаела, че светът е изтъкан от хоризонти, от прекрасни по-прекрасни и ако има търпение ще се докосне до всичко за което си мечтае.


Ерато

http://www.utro.bg/forum/viewtopic.php?f=36&t=134&sid=fb163ccdb325ea09a4dcb4c3313bf64d

Вечния кръговрат,вечното движение...
Това което е горе е като това долу,това което е долу е като това което е горе.

Вечно Движение в различни проявления...

:)

Ех, че хубава приказка! Търпението. Дали ще ни стигне за всичките ни мечти.

си безкрайно красив текст! Изпитах истинско удоволствие докато го четох!

който не познавам. Хареса ми и си го пуснах и тук да си го имам. Линка е посочен най-отдолу.

:)

Тук, в блога ми, мои са преводите с името - Хадзапи.

За жалост не умея да пиша, дар слово нямам, но обичам, доколкото ми е дадено от Първотворящото, да оценявам това красиво сътворено от други. :):):)

Още го уча и съм далече даже и от първите микровзимания на някакъв по-сериозен зачот относно Търпението.

Мечтите - ще ги има за много, много търпение, което пък мисля, че ще се намери в нас, когато се отнася за мечти. :)