Принцесата-грозното патенце


Това е една история за съвсем обикновена омагьосана принцеса. Както винаги зла магьосница я омагьосала. За да го направи една зла магьосница причина все ще си намери. Тази още не я била намерила, но принцесата от години страдала, превърната в грозно патенце. Както всяка магия и тази не била неразрушима. Защото до всяка зла магьосница има по една добра фея, която ако не може да отмени магията, то поне я прави уязвима, дава и условие което да я развали.

Условието било съвсем обичайно. Трябвало да се намери един момък, който да я обикне такава каквато е.
За принцесата то било, все едно е неизпълнимо. Защото кой би обикнал момиче, приличащо на пате, било то и принцеса. И как изобщо някой момък би разбрал, че тя е омагьосана принцеса, след като не изглеждала такава. Нямала копринена разкошна рокла, ни сатенени пантофки, а коронка... изобщо. Ходела в дрипавите си дрешки клатушкайки се като пате.

Принцове много я отминавали устремени към короновани девойки, тип Мис мокра фланелка. Веднъж дори за да и се присмеят сложили върху рошевите й коси короната на победителката и се забавлявали със унижението й. Дори принцесата вече не си спомняла, че е принцеса, но все й се струвало че е. Когато затворела очи, се виждала предишната. Тогава се усмихвала. Един път, когато така със затворени очи се усмихвала, минал един странен момък.

- Имаш много хубава усмивка - й казал той.

Принцесата се стреснала, не може на нея някой да й казва това или пък е поредната подигравка. И се натъжила пак.

Той повече нищо не казал. Отишъл си. И тя станала още по-тъжна.

На другия ден, точно когато тя унесена гледала причудливите форми на облаците и замяна от вълшебството им, не забелязала как някой приближил, чула:

- Имаш много красиви очи! - това бил пак същия момък. Не приличал да се подиграва, а и наоколо нямало никой, било странно че той говори така.

Помълчали и той пак си отишъл.

На следващия ден, когато тя поливала цветята той отново се появил:

- Имаш най-нежните ръце.

Този път нещо се усмихнало в принцесата. И тя почти се усмихнала и момъкът се усмихнал. Усмихвали се известно време и той, както винаги си отишъл.

Така идвал той всеки ден и казвал нещо, после си мълчали и се усмихвали. Докато един ден той не приближил толкова близко, че усетила дъхът му и тогава той я целунал.

Чувството, което изпитала принцесата било нещо, което не може да се опише с думи. Сякаш безброй звезди избухнали в нея и се разпръснали из Безкрая.

Чувствала целия свят красив и осветен от светлина.

Когато момъкът отдалечил бавно устни от нейните, видял, че неговата приказна принцеса, като по чудо се е преоблякла с копринена разкошна рокля, сатенени пантофки и коронка в косите.

Това било по-различното което видял след развалянето на магията. Защото магиите на злите магьосници толкова могат, да омагьосат дрехите. Но за чистите сърца, виждащи отвъд тях магииите са неподвластни.


Ерато

прозореца на душата. И много хубава приказка в актуален вариант.За тези, които я попроумеят в истинскиа й смисъл.

актуална е и дано се разбира смисълът й...

:)