Винаги съм се смятала за обичливо същество. И как иначе, аз преливах от любов към всичко и всеки. Исках да върша добрини, да помагам, да правя хората щастливи.
Не се получаваше. Питах се: ЗАЩО? Толкова ми се иска да съм добра, всъщност е единственото важно нещо което искам. ЗАЩО? Това " Защо" ме преследва години наред в все по-безрезултатното усилие да правя добро, да натрапвам явно ненужната си любов на хората, а и на всичко живо и не живо. И така неусетно угасна и любовта към мен, почувствах се безполезно същество заслужавайки само презрение.

Любов? Кому е нужно това нещо което не може да се пипне и види. Отчаяна, останала без сили продължавам безгласно да стена: Толкова ли много искам...да има някой който се нуждае от моята любов?

Оказа се че наистина искам много. Оказа се че просто не трябва да искам. Любовта не е да искаш, а просто да даваш. Докато осъзная микроскопичната едва доловима разлика от това да искаш да обичаш и това да обичаш, мина много време на страдание. Оставих се да бъда използвана. Всякъкв. Просто за да бъда полезна. Често се питах защо го правя, често беше изключително трудно и унизително. Но нищо друго не ми оставаше.

Потребноста да бъда полезна независимо как беше по-силна от мен. И когато най-малко очаквах срещнах един човек, който ми показа, че аз вече съм преполовила пътя към заветното си желание.

Несъзнавайки аз вече съм обичала. Трудното беше да си върна любовта към една изчезваща личност. Любовта към себе си. И когато любовта бавно и мъчително се завърна, вече разбирах, че хората можеш да обичаш единствено ако ги обичаш както те искат да ги обичаш. Трябва просто да се вгледаш и вслушаш и ще може да ги обичаш по най-добрия за тях начин, независимо дали противоречи с твоите разбирания.

В даден момент всяка любов ще премине до чистата си форма, но живеем на земята, сред безброй страсти, затова любовта за всеки е с разчина форма цвят и аромат. И трябва да премине през нея за да стигне до безусловната любов.

В една книга преди време прочетох, че най-късият път бил от любовта към омразата, а най-дългият: обратният. И мога само да се надявам и да се моля, че когато се извърви обратният път, този път е завинаги.


Ерато - http://www.utro.bg/forum/viewtopic.php?f=17&t=223&sid=1263e9b90d464f435ea23c45a66abe76

Истинската Любов не поставя условия.
Другата любов е отдавна опорочена...
Дали и Любовта вече не се опорочава тотално и тя...?

за мен обичта е нещо много повече от любовта. Тя е ОБИЧ, ВСИЧКО - безпределно обичано и ценено.

:)