“Черното лале”   
в памет на Атанас Ганев /актьор/

Любов, заболя ме от теб!

С безкрайната обич горя.

Пироните нежност в ръцете ми

на капки надежда кървят. 

Кога ще ме вземеш, Любов?

На кръста отдавна съм в плен.

Подобно животно на лов –

прокрадва се вярата в мен... 

И бавно но сигурно ти

от моите сили растеш.

Кажи ми – защо ме плени,

кога тази болка ще спреш? 

Май всичко получи дотук.

Обгръща сърцето ми лед.

И в тази последна секунда –

Любов, аз съм предан на теб!