Например китайския учен Санпин Чен, работещ в Канада в една негова публикация споменава етническата група Булуодзи и съответните китайски извори - "Джоу шу" , в които се говори за нея. Същия автор отбелязва, че Питър Будберг е първият, свързал Булуодзи с дунавските и волжките българи.
По отношение на расата в този текст намираме, че Булуодзи са включвали силен европеиден или кавказоиден елемент.
Тъй като китайският йероглиф “дзи” отговаря на -р в последната сричка, то правилното четене на името е БУЛУОР, което е много близко до афганския вариант Булхор. Дори много по-късно известния пътешественик Марко Поло отбелязва наличието на държавата БОЛОР в областта Бадагшан.Според Санпин Чен някои родови имена на Булуодзи като Бай и Као са били от типичен средноазиатски произход. Той посочва и мнението на колегата си Чжоу Илиян, който предполага, че Булуодзи са били дошли от Западния край - Таримския басейн.

Така се явява необходимостта при проучването характера на древнобългарския език, освен алтайският и иранският елемент, да се търси още един – тохарският.Тохарските диалекти Б и А, известни още като Кучийски и Агнийски проявяват една интересна особеност. Те са близки с балтославянската езикова група и с гръко-армено-тракийската и заемат междинно положение между тях, като същевременно имат общи черти и с германските езици. Нито лексиката на тохарските диалекти, нито определени глаголни корени обаче демонстрират някаква близост с индоиранските езици, освен общоиндоевропейските форми. Едно задълбочено изследване на езика на древните българи от гледна точка ТОХАРСКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ в него би подкрепило тезата , че в една ранна фаза на формиране, редом с производствените технологии и сходствата в бита от Балканите към припонтийските степи на изток е тръгнало разпространението на онези индоевропейски езици, от който възниква ТОХАРСКИЯТ.


ичиргу боила -- атиша - от темата "Древна България" http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/362233/page/0/fpart/11/vc/1