Препечатка от Книга news

ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

През февруари 2013 г. излезе от печат книгата на творческия тандем Димитър Овчаров и Пе-тър Вълев, озаглавена „Науката срещу агрeсив-ното невежество. Погре-бан ли е Апостола на Свободата в черквата Св. Петка Самарджийска?” А посвещението й е свързано със 140 годишнината от обесването на Апостола. Много или малко са 140 години? В английската история се счита, че за сигурни анализи може да се говори едва, когато от дадено събитие са отминали повече от 100 години. Редно е следователно и в нашата историография да може да се осветляват прецизно отделни въпроси.        Запознатите със споровете около гроба на Левски знаят, че темата не е нито нова, нито реално е затихвала. Прави чест на авторите, че добросъвестно припомнят етапите, довели до зараждането на полемиката за препогребването на Левски. Обърнато е внимание на странната празнина в изследванията през първите близо тридесет години след смъртта на Левски. Дали, както смята проф. Овчаров, българското общество, окрилено от дългоочакваната свобода, забравя да се занимае сериозно с трагичната гибел на най-искрения й радетел? Този първи период в проучването на проблема Димитър Овчаров нарича условно „предисторичен”. Наистина, част от тезите, повдигнати в книгата, са нелицеприятни, но те защитават статута на историята като обективна, научна дисциплина, пред която емоциите нямат сила, нито пък са мотив. Цитирано е важно сведение на Захари Стоянов във връзка с честването на княжеския празник на 18 май 1886 г., когато от черквата „Св. Крал” софийското множество се отправило с музика към гроба на Левски, където се държали речи. Очевидно, мястото е било добре познато на столичани, при това на немалко от тях. Едва през 1937 г., близо 40 години след писанията на З. Стоянов, във в. „Мир” излиза публикация на Никола Станчев със спомени на възрастната Мария поп Павлова, която споделя какво научила от съпруга си във връзка с погребването на Левски: ”Тялото на дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната черква „Св. Параскева” на ул. „Мария Луиза” и погребано в олтара на същата черква”. Твърдение, което многократно и превратно ще се използва от застъпниците на теорията за локализиране гроба на Апостола в черквата „Св .Петка Самарджийска”.        Началото на същинската полемика около гроба на Левски е поставена през 1956 г. с разкопките, проведени от Археологическия институт на БАН в еднокорабната черква „Св. Петка Самарджийска”, произхождаща от края на ХІV-ХV в. Тя, както е известно, е изградена върху по-ранен античен градеж, най-вероятно от ранновизантийския период. В олтара и под зидовете й са открити три гроба и отделни човешки кости.        За жалост, проведените от специалисти-археолози разкопки на църквата през 50-те г. на ХХ в., под ръководството на проф. Стамен Михайлов, не са документирани съвсем прецизно и впоследствие неточности при описанията на обектите и структурите дават възможност на автори като Н. Хайтов, да изопачават фактите. Това е откроено като сериозен проблем от съставителите на на-стоящата книга – Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев, всеки от които е автор на отделна част в изложението. Първата част, проследяваща етапите в спора, с исторически и археологически аргументи, е дело на про-фесор Димитър Овчаров, а инженер Петър Вълев е автор на втора част, акцентираща на антропологически и технически данни, свързани с изследването на костния материал и начина на извършване на самото погребение в олтара на църквата. Студиите са ясно разграничени, а твърденията са съпътствани със съответните графични изображения, снимки и пълна фотодокументация на разкопките.        Периодът от 1956 г. до 1985 г. е наречен с немалко хумор в книгата „медиен". Въпросът придобива публичност, правят се анкети, издават се статии, сборници. Инициативата не идва от разкопвачите на църквата, а от професора в Богословската академия Христо Гяуров, убеден, че именно в тази църква е погребан Левски, положен в гроб № 95 (всъщност това е инвентарният номер на костите - бел. П. В.). Той се основава най-вече на твърденията във вече забравената статия от в. „Мир” от 1937 г. Въпреки не-съгласието на ръководителя на разкопките с това твърдение, потърсен е експертен съвет от антрополога Петър Боев. Той категорично отрича подобна възможност – анализът на костите показва недвусмислено, че скелетът е на мъж, но на възраст ... 50-60 години. Важен пропуск на ръководителя на разкопките Ста-мен Михайлов, откроен от проф. Д. Овчаров е, че, за жалост, още тогава не е съставен протокол с твърденията на антрополога, нито са запазени старателно костите от това погребение за следващи изследвания. Сред опитите за отстояване на нелепата теза е последвалата анкетата на Х. Гяуров, когато са разпитвани „свидетели” – хора, често над стогодишни, чиито показания за преразказани им събития, са доста неточни и хаотични. Резултат от анкетата е публикация в сп. „Духовна култура” през 1959 г., а през 70-те години тезата е подета от архитект Сава Бобчев и изложена в сп. „София” от 1979 г. В детайлна статия съавторите С. Бобчев и Едуард Балтаджиян, наред с останалите си твърдения, признават нещо много съществено - че основите на църквата минават над стъпалата на скелета, тоест той е по-ранен от строежа й!        Следващият, ключов период в полемиката, е наречен не без чувство за хумор: „Първи Хайтовски период в полемиката”. Началото му е поставено с излязлата през 1985 г. книга на писателя: „Последните мигове и гробът на Васил Левски”. Тук Димитър Овчаров откроява три основни аспекти в спора - канонични, исторически и археологически. Сериозен аргумент от канонично естество е самото място на търсене на гроба – в олтара на църквата, място, запазено за божеството и за посветените му ритуали. Следователно, според версията на Н. Хайтов е бил нарушен канонът, при това именно от свещенослужители! Друга критика към твърденията е използването на отдалечени във времето спомени, повечето преразказани. Сред най-важните са спомените на споменатата съпруга на Илия Джагаров – 82-годишната баба Мария поп Павлова и на дъщеря й Анастасия, които освен всичко друго взаимно си противоречат. Те обаче са записани близо 60 години след гибелта на Апостола, и наподобяват повече съвременен екшън. Според Анастасия Хари-тонова трупът на Левски, след като бил сва-лен от въжето, бил носен от Христо Хамбарков, който светел с фенер по ул. „Московска”. В черквата „Св. Петка Самарджийска” ги чакал свещеник Кръстю Стоилов, изкопали гроб в олтара, но изкъртили дупка в основата на абсидата, за да се сместят краката му и попът извършил опело. Породени от несъмнено родолюбивото желание да се даде отговор на въпроса за гроба на Левски, късните свидетелства са очевидно твърде спорни.        Като тяхна контратеза, проф. Д. Овчаров привежда статията на археолога Иван Сотиров от 1987 г., публикувана в сп. Музеи и паметници на културата, 2, 1987 г. Анализирайки всички известни архиви – турски и български, той заключава, че повечето очевидци споменават „Старата Света Петка”, намираща се днес на ул. „Калоян” в столицата, а не „Св. Петка Самарджийска”. Важен детайл, че гробът може да се търси именно в „Старата Света Петка” според Иван Сотиров е и фактът, че с нея са свързани лицата, участвали в ритуала по препогребването – поп Кръстю Стоилов и клисарят Христо Хамбарков. Тези доводи обаче се оказват недостатъчни за перото на Николай Хайтов, заел се с жар да докаже, независимо от средствата, че гробът на Левски трябва да се търси в „Света Петка Самарджийска”. С нескрита тъга проф. Дими-тър Овчаров проследява своеобразната Троянска битка на упорстващият в твърденията си писател с историците, чиито становища той не приема докрай. Посочени са гневните му реакции във връзка с публикациите на някои от най-видните историци и археолози – проф. Ст. Михайлов, проф. Николай Генчев и Димитър Косев. Нещо повече - през 1987 г. под прицела му минава цялата историческа гилдия. В статията си „Историята, историците и „критиците” на българския народ”, Николай Хайтов не пощадява и светила на науката, като проф. Унджиев, Христо Христов, които с критиките си обиждали българския народ, че не се интересувал достатъчно от съдбата на Левски.        И тук проф. Овчаров изтъква едно от най-големите залитания на писателя – да се подменят понятията на историята. Защото фактите са неоспорими – индиферентност към делото на Апостола има, при това не само приживе, но и години след смъртта му. И е права журналистката Велислава Дърева, характеризирала с нескрит сарказъм Николай Хайтов, заявявайки, че е узурпирал дискусията за гроба на Левски и я е превърнал в свой монолог. При това възползвайки се от инак талантливото си писателско перо. Защото Н. Хайтов не само търси, но и предпоставя обществена подкрепа за каузата си. Още преди да излезе като книга през 1985 г, текстът му за гроба на Левски е публикуван в цели 15 броя на тогавашния литературен монополист „Литературен фронт”. Случайност или преднамереност – нека читателите съдят сами. А след две години – през 1987 г. книгата претърпява второ и допълнено издание.         В следваща част проф. Д. Овчаров разкрива археологическите аспекти на необосноваността на тезата. През 1985 г. Научният съвет на Археологическия институт - БАН излиза с 29 страничен доклад, който критично проследява всички становища на базата на археологическите данни. В книгата не са премълчани и някои нелицеприятни страни в научния спор. Защото именно тогавашният зам.-председател на БАН Николай Тодоров инициира през февруари 1986 г. дискусия по въпроса за гроба на Левски – силно манипулативна, с участието на множество неспециалисти – художник, лекар и технически лица (без опит на терена - бел. П. В.), а материалите от нея са публикувани през 1988 г. в Сборник. Стига се и до тъжния факт – решение за поставяне на мемориален надпис в черквата, който да гласи: „Според редица данни тук през 1873 година е бил погребан Апостола на Свободата Васил Левски”. За чест на историческата гилдия обаче сега протестът е повсеместен – още на 30. 12 1986 г. директорът на АИМ акад. Димитър Ангелов отправя писмо с протест срещу изводите в подготвяния сборник. Двадесет български историци пишат протестно писмо до Тодор Живков – акад. Димитър Косев, акад. Димитър Ангелов, акад. Христо Христов, проф. Николай Генчев, проф. Огняна Маждракова, проф. Вера Мутафчиева, проф. Димитър Овчаров и др. С това се спира и решението на президиума на БАН да постави замисления мемориален знак...        Няма да се спирам детайлно на следващият етап в дискусията, наречен „Постхайтовски” (след 2002 г. и досега), той е добре познат на читателите и обхваща редица белетристични творби, дело на литератори, опитващи с родолюбив патос, но без аргументи да подемат познатата тема. Ще проследя втората част на книгата – частта, дело на инж. Петър Вълев, която допълва и разяснява от техническа гледна точка предходната. Синтезирано и достъпно са представени диспропорциите в тезата за препогребването на Левски в църквата „Св. Петка Самарджий-ска”. Най-ключовият въпрос в тази част е хронологията - тоест кое е първично - погребенията или построяването на църквата, имало ли е древен некропол на мястото, който да е по-стар от самата постройка. Още в процеса на разкопките от 1956 г. ръководителят им изразява в статия становището, че тук е имало многопластов некропол. Теренът е бил укрепван с пилоти, тъй като е бил слаб и ронлив - прийом, наследен от Античността. Състоянието е отразено коректно в скиците на арх. С. Бобчев.        Петър Вълев се спира и на медийните фалшификации по темата. Така например, в излъчвания през 1980 г. филм, озаглавен „Легенда за Левски”, скулпторът Димитър Бучински твърди, че по време на разкопките при скелет № 95 се открили телени копчета, следователно произхожда от ХІХ в. Друг важен участник в разкопките – Г. Джингов, който е водел стриктен дневник на разкопките, отрича категорично подобен факт. Във втора част на книгата са разкрити и някои недобросъвестни изопачавания на фотодокументацията от писателя Н. Хайтов, използвал архива и Дневника на разкопките от 1956 г. в своите публикации. Анализирани и оборени са ключови моменти в тезите му: относно „нишата” в абсидния зид, изобразена и в скиците на арх. Бобчев; относно дупките от колове (т. нар. пилоти); състоянието на олтар-ния камък. Резюмирайки данните, П. Вълев стига до следните важни изводи: метричните данни в Дневника на разкопките потвърждават факта, че скелет № 95 се е намирал под нивото на стъпката на олтарния камък; под него е бил и друг скелет - № 79. Същевременно, под мергел-блока са разкрити кости от още едно погребение. Особено важен детайл е, че бедрените кости на скелет 95 са успоредни - ясен признак за свободно трупополагане, а не за наместване в гроб (прокопан в зида - бел. П. В.). Наблизо не се откриват признаци от груба строителна работа, тоест следи от прокопаване на тунел, за да се вместят долните крайници. Възрастта на скелет № 95 е доста напреднала – 60-69 години (според тройна медико-антропологическа експертиза - бел. П. В.), костите са много изтънели, а шуплестото вещество в тях е силно намаляло. Вероятно ръстът му е бил около 160 см, значително по-нисък от този на Левски. Сумирани, тези резултати категорично потвърждават невъзможността погребението да е на Апостола.        Вместо заключение авторите са приложили любопитен съпроводителен материал – преписката със Софийския общински съвет във връзка с надписа на фасадата на „Св. Петка Самарджийска”, претърпял множество промени и метаморфози – от поставянето на първата плоча през 1986 г. до последната му аб-сурдна редакция от 18. 02. 2012 г., когато отново е изписано, че „в олтара на църквата според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на Свободата”. Видяхме, че научни данни за подобен ритуал обаче напълно липсват...        Със задълбочените си анализи, книгата на проф. Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев е сериозен научен анализ на всички известни факти, изчистени от обектива на медийния интерес и дебатите между различните научни и творчески общности. Графичното оформление е на високо ниво, а самата корица, на която е изобразена обърната наопаки фасада на църквата „Св. Петка Самарджийска” е като предупредителен знак, указващ колко често в желанието си да намерим желаното, пристъпваме историческите закономерности. И дано този знак наистина въздейства и възпира! Мария УЗУНОВА

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Част първа (историческо изследване)
проф. Димитър Овчаров / 9
За какво става дума / 11
Тъжната история на една патриотична илюзия / 16
Предистория на полемиката за гроба на Васил Левски / 16
Начало на истинската полемика / 23
Медиен период на полемиката / 27
Първи хайтовски период в полемиката / 36
Канонични аспекти на полемиката / 41
Исторически аспекти на полемиката / 43
Николай Хайтов и историците / 48
Археологически аспекти на тезата за препогребването / 56
Опозоряване на науката от собствените ѝ ръководители / 58
Втори хайтовски период на полемиката / 67
Постхайтовски период на полемиката / 75

Част втора (интердисциплинарни изследвания)
инж. Петър Вълев / 87
Вместо увод. Едно интервю на Ивайла Иванова във в. „Уикенд“ от 28
май – 3 юни 2011 г. / 91
I. Най-големите недоразумения, предизвикани от Николай Хайтов
по време на дискусията за „гроба“ на Левски / 97
Съществувал ли е на това място некропол, по-стар от черквата / 97
Сондажните проучвания в черквата „Св. Петка Самарджийска“ / 100
Внушенията за некадърно водене на разкопките / 104
През 1980 г. се излъчва телевизионният филм „Легенда за Левски“
/ 105
За да бъде една работа свършена безупречно… / 109
Септември 1985 г., ден преди 66-ия рожден ден на Хайтов / 116
Изопачаването на фактите в повествуванията на Хайтов / 121
Аферата с двата скелета – 14-а и 79 / 130
Хайтов манипулира общественото мнение / 137
Коректен ли беше спорът за гроба на Левски? / 153
Кои доказателства Хайтов намира за основни и как ги разработва / 161
Кратко представяне на резултатите от медико-антропологичната експертиза
на скелет № 95 / 167
Парад на снимките на скелет 95, на които се виждат изпочупените му
кости / 170
II. „Николай Хайтов. Духовна биография“ Вместо рецензия / 175
III. Всеки пир си има край (Моите журналистически опити да раз-
бия статуквото) / 187
Защо трябва да се знае истината за костите, открити под черквата „Св.
Петка
Самарджийска“ / 187
Да търсим гроба на Левски без удари под кръста / 191Да търсим гроба на Левски без удари под кръста / 191
Ще открием ли гроба на Левски с ДНК анализ? / 194
Писателят Николай Хайтов знаеше, че гробът на Левски не е в черквата
„Св. Петка Самарджийска“ / 198
Кой кого затри в тежката битка за гроба на Левски / 201
За някои факти около „гроба“ на Васил Левски и за техните вещи тълку-
ватели / 206
„Когато гръм удари…“ / 212
„Как ехото заглъхва…“ / 221
IV. Приложения. Моите документирани опити спорът за „гроба“
на Левски да приключи своевременно / 251
Вместо заключение. Дванадесетте фактора, които погребаха версията
на Хайтов (Обобщени доказателства) / 270
Списък на цитираната литература / 277
Съкращения / 279
Списък на архивите, от които произхождат образите
в книгата / 279

Анекс. Синдромът „Хайтов“
Бойко Киряков / 281

История се пише с доказани факти, а не с емоции и лични мераци !

Кратко и ясно е твоето мнение, Деденце. Ще си позволя да поразтегна смисъла му.
Н.Х. обявяви за факти нерегистрирани подробности в подолтарното пространство на черквата "Св.П.Самарджийска", които - ако са съществували - трябваше да бъдат документирани по един от трите начина: в Дневника на разкопките, по фотопът, чрез графични изображения. Разбира се има и четвърти начин. Това е научната реконструкция, която се постига по пътя на логиката. По този път, обаче, не трябва да се влиза в противоречие с регистрираните детайли.
На последно място поставям спомените от наблюдаваните археологически ситуации. Тъй като с течение на времето те стават все по-несигурни, има едно правило, възприето в НАИМ. До 5 години от приключването на разкопките на малък обект или на част от по-голям разкритията и изводите да бъдат публикувани. Това в случая със сондажните проучвания на въпросната черква е направено в срок от проф. Стамен Михайлов. Неговите две научни публикации за "Св.П.Самарджийска" са лишени от емоции, а колкото до личните мераци - да речем за научно израстване - те не се постигат с изследването на един обект. Постиженията на даден специалист се разглеждат за по-дълъг период от време и от колективен орган - научното звено.
Обсъждали сме с проф.Овчаров тези алфабетни стъпки в научното дирене и съвсем естествено стигнахме до извода, че без специфични знания и практика наука не се прави, че българската общественост загуби много заради болните амбиции и мераци на един талантлив писател, който напразно пропиля 26-27 години от драгоценния си живот в доказване на една мъртвородена кауза...

Явно автора на постта не е гледал последната дискусия с участието на проф. Овчаров ,в която той не успя по никакъв начин да защити тезите си за Левски.Но автора може би счита ,че времето може да заличава следите и отново се появява с комунистическите си призиви и оправдания за извършеното от БКП пъклено дело с партиините измислици за гроба на апостола и паметта на българският народ.
Обичайно е историята да се пише от победителите ,а комунистите все още са такива- не човеци ,а железа ,но дали това е истината -трябва да минат още някое и друго десетилетие.

Колкото и пъти да препрочитам Вашия коментар, не мога да разбера с какво сте съгласен и кое оспорвате в постинга. Ето защо ще обобщя становището на авторите на книгата "Науката срещу агресивното невежество":
1. Пояснявам първо, че г-жа Мария Узунова по-скоро реферира книгата, отколкото сама да защитава определена позиция. Второ, коя дискусия с проф. Овчаров наричате последна, аз не зная. Могло е да има такава с младия Николай Овчаров, който имаше синовното задължение да замести тежко болния си баща Димитър Овчаров, моя съавтор или обратно, аз бях негов съавтор.
2. Проф. Овчаров направи в Първата част на книгата исторически преглед и обобщение на писаното по въпроса за мнимия гроб на Апостола в черквата "Св. П. С." Около този спор, подпален от лаици и подкрепян от БКП преди 1989 г., той загуби безценно време, дори здравето си. Тъй че той се опита колкото може по-обективно да опише битката и не защищава никого, освен научните изводи, направени въз основа на фактите, разкрити по време на археологическите проучвания в черквата през 1956 г.
3. Аз написах Втората, интердисциплинарна част на книгата, опирайки се на споменатите факти, инженерните си познания и над 33 години опит само в Археологическия институт на БАН. Прегледайте съдържанието на книгата по-горе в коментар 1 и ще разберете, че няма запазен документ или снимка, която да не съм разгледал професионално. Колкото до медико-антропологическите заключения, аз съм се опрял на тройна експертиза, направена от светила в своята област. Погребаният индивид, нарочен да е Левски, е бил на скромните 60-69 години, когато е починал. Ръстът му е бил не повече от 160 см, вместо ок.172-те см на Апостола.
4. Да, бе направен опит историята за "гроба" на Левски да бъде написана по комунистически тертип - чрез множество фалшиви твърдения и мошенически криминални експертизи. Държавната машина бе застанала зад гърба на Н. Хайтов.
Тримата автори: Д.Овчаров, П.Вълев и Б.Киряков не превихме гръб пред желязната хватка на комунистите

Колко е хубаво да даваш измислени сведения за нещо ,което е изхвърлено на боклука съвсем умишлено от някакви си партиини историци.